От 1 месец в група от вече близо 90 души опитваме да се съюзим.

Какви препятствия се появиха дотук:

1. Различни скорости - едни дърпат сега веднага да се регистрира организация, други (огромното мнозинство) не искат регистрация, поне не на този етап.

2. Йерархичност срещу равнопоставеност - едни търсят да наложат виждането си за правилни действия, други търсят да съчетаят вижданията си с тези на останалите, за да се получат спойки и като резултат - обединение.

3. Пасивност - постепенно намалява броят на участващите активно в разискванията, допитванията, работата по извеждане на главната цел, която ни обединява (продължаваме да търсим начин да стигнем до единна главна цел, без такава няма обединение). Към момента 10 души не са участвали изобщо от поне 10 дни, други около 55 влизат, гледат, но не взимат отношение. И само около 20 души са активни в различна степен.

4. Някои използваха преувеличение и неистини, за да опитат да наложат своето виждане. Това беше в началото. Като видяха, че не хваща дикиш, оттеглиха се.

5. Други се включват рядко само за да упрекнат, че нищо не правим. А всъщност самите те не участват и нямат представа, че се върши съвестна работа - мисловна на този етап. Мисловната работа е основата на качествения материален резултат.

Постижения:

1. С отделилите се (които все още са в групата, но не участват), намерихме допирни точки за в бъдеще. След началното противопоставяне, се осъзнахме, не станахме врагове, а възстановихме добрия тон и се разбрахме да се държим в течение с работата на двете направления. Това е възможно само когато хората са открити, честни.

2. Активните 20-ина общуваме уважително и всеки от нас търси допирните точки с другите участници, а не различията. Видимо е осъзнаването, че обединяването ни е по-важно от всичко останало, дори от твърдите убеждения на всеки от нас.

3. Общата насока, която изкристализира сред активните е народното управление (народовластието). Все още имаме да доизясняваме що е то народовластие точно, за да не се получат разминавания нататък и излишно напрежение.

4. Научаваме се постепенно как се работи в голяма група - поддържаме относителен ред, напомняме на критикуващите, че критика без предложение как да станат нещата не се приема добре, отделихме общите разговори в нарочни групи, а основните форуми служат строго за изясняване на главната цел на обединението.

5. Събрахме близо 50 предложения от отделни хора за главна цел. Систематизирахме на 2 етапа есенцията от тях, подложихме ги на гласуване, за да получим ориентири коя е формата.

6. Извлякохме същината на главната цел на обединението: независима България чрез народно управление. Остава да уточним формата, която главната цел да има - по-кратка или по-разширена.

Виждам как се променя светогледът ми в търсенето на допирни точки с други честни хора. Самото сработване отрезвява, преставаш да бързаш, разбираш, че тъй като времето е безкрайно ценно, нямаме право на грешки. Всяка стъпка трябва да е внимателна като водата и устойчива като планината. За да остане.

#просвещение #обединение #народноуправление

П.П. Някой ще каже: не пиши такива кухненски неща в нета, следи се.
Отговорям му така: откритостта е най-добрата политика, тя е неуязвима, стига до човешките сърца след известна съпротива и остава там завинаги. Ако пазиш плановете си скрити от противника, за да не ги разруши, то тези планове не са достатъчно добри, промени ги.