Имам приятели, които живота си дават да разпространяват човещина, съпричастност, ратуват за споделяне, раздаване, взаимопомощ. Такива са.
Имам и други - искат българското, традицията, държава, сигурност, войска. Войнствени са.
Харесвам ги всичките - разбирам ги като цяло.
Не разбирам защо все гледат да се цакат.
Човеколюбивите би трябвало да харесват войнствените, защото и последните са човеци - не бива да ги съдят и в същото време да защитават „правото“ на бурките (доказано несвободен избор).
Войнствените е логично да харесват човеколюбивите, защото са българи, родни, не бива да ги съдят и в същото време да свалят шапка на други българи, безчинстващи за слава (гротеска и, мен ако питате - срам за паметта на загиналите за България).
Не знам дали ме разбирате. Тези, за които говоря, ще се разпознаят ;)
Та, имаме си групички и групища свестни хора, които мечтаят за обединение, ама като опре до него, стават придирчиви едни към други като разглезено дете.
Искате ли обединение - ами отворете си очите за общото, не за различното.
Тия на снимката са различни и правят едно прекрасно нещо заедно, без да се интересуват от различията.
Садят живот.
