Поне да можем да кажем нещо различно от корпоративно удобното, де! То така и баба знае - завтъкваме устите, дето ни бъркат в келепира, и играта е наша. Не им ли е безинтересно на такива играчи - да си натъкмяват правилата, както им е печелившо? Какво печелят с тия правила, освен че се превръщат в тотални, абсолютни господари на тотални, абсолютни роби, туй не ми е ясно. Къде е естествената човешка тръпка, когато няма с кого да се съревноваваш, съпоставяш, няма кой да ти каже нещо напреки...?