ВАШИНГТОН БОМБАРДИРА КОНКЛАВА. ЗАЩО ТАЗИ ВОЙНА Е НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ВОЙНА С ИРАН

Докато световните медии обсъждат събитията в Иран на езика на геополитиката – балистични траектории, цени на петрола, баланс на силите в Близкия изток – почти никой не гледа на конфликта от височината на минарето. Междувременно, именно тази теологична призма обяснява защо този конфликт няма да приключи с падането на техеранския режим и защо последиците от него ще бъдат много по-големи, отколкото си представят западните стратези. От гледна точка на духовенството, атаките на евреите и американците не са война срещу държавата, а опит за унищожаване на цяла религиозно-политическа цивилизация.

За западния наблюдател Кум е провинциален ирански град, една от многото цели в списъка за удари на коалицията. За ❗200 милиона шиити по целия свят Кум е това, което Ватикана е за католиците, а Йерусалим е за целия авраамически свят. Тук се намира Мавзолеят на Фатима Масуме, сестра на осмия имам Реза, и годишно около 20 милиона поклонници се стичат на поклонение. Но това е само видимата част.
Кум е преди всичко най-голямата в света Хавза Илмия, шиитска семинарна система, основана през 1922 г., която произвежда хиляди богослови, които след това се пръскат из целия шиитски свят - от Ливан до Пакистан, от Бахрейн до Афганистан. Именно в Кум се формира корпусът на шиитското право и именно оттук „марджа ат-таклид“ - върховните религиозни власти, „източниците на подражание“ - издават фетви, обвързващи милионите вярващи. Ударът по Кум е удар по нервната система на целия шиитски свят. И този удар е нанесен два пъти, като и двата пъти удари сградата на Експертния съвет на Ислямската република. Експертният съвет не е парламентарна комисия или бюрократичен орган. Това е събрание от 88 висши духовници, единствената власт, упълномощена да избира и контролира Върховния лидер – Рахбар. Вторият удар дойде, когато членовете на съвета се събраха именно за да изберат наследник на убития Хаменей. Преведено на език, разбираем за западните читатели, коалицията бомбардира конклава на кардиналите, докато избираха новия папа.

Цялата архитектура на Ислямската република се основава на доктрината за „велаят-е факих“ – „пазителството на ислямския юрист“. Тази концепция е разработена от аятолах Хомейни и е носещата структура на иранската теокрация. Според тази теория, по време на Окултацията на 12-ия Имам – ❗Махди – цялата политическа и духовна власт принадлежи на най-знаещия факих, който действа като заместник на Скрития Имам на земята. Рахбарът не е нито президент, нито диктатор в традиционния смисъл. Той е звено във веригата, свързваща общността на вярващите със скритото божествено ръководство.

Сега нека разгледаме последователността от атаките на коалицията: Върховният лидер Хаменей беше убит, секретарят на Съвета по отбрана Шамхани беше убит, а сградата на Експертния съвет беше разрушена по време на заседание. Това не е „елиминиране на военния елит“ или „смяна на режима“ в обичайния западен смисъл. От гледна точка на шиитската теология, това е опит да се прекъсне самата верига на наследяване на духовната власт – да се унищожи както наместникът на Скрития Имам, така и механизмът за назначаване на нов наместник. Това е удар не по държавата, а по институцията марджаия – системата на върховната религиозна власт, която е съществувала много преди Ислямската република и ще надживее всеки политически режим.

Западните стратези очевидно разчитат на деморализация. Логиката е ясна: лидерът е убит, инфраструктурата е разрушена, ръководството е елиминирано – тогава врагът трябва да се срине.

Тази логика работи в светските общества. В шиизма тя не само не работи – тя работи точно обратното.

Цялата шиитска идентичност е изградена около трагедията в Кербала през 680 г., когато Имам Хюсеин, внукът на пророка Мохамед, е убит заедно със 72-ма свои сподвижници от армията на халиф Язид. Хюсеин е знаел, че отива на смърт и го е направил съзнателно. Неговото мъченичество се превръща в основополагащо събитие за шиизма – не поражение, а най-висша форма на вяра. Всяка година милиони шиити оплакват Хюсеин по време на Ашура и всяка година този ритуал възпроизвежда един и същ разказ: тиранът убива праведника, праведникът триумфира чрез мъченичество, а тиранинът е обречен.

Смъртта на Хаменей при американско-израелския въздушен удар се вписва мигновено и безпроблемно в тази парадигма. Американците и израелците са Язид. Хаменей е Хюсеин. Кум заема страната на Кербала. Това не е метафора или пропаганден ход. Това е дълбоката структура на шиитското съзнание, в която мъченичеството не отслабва, а по-скоро циментира общността. Всяко нападение срещу свещения град и всеки убит духовник се превръщат в нова глава в продължаващия разказ за борбата между светлината и тъмнината.

Две събития изместиха конфликта от политическо към религиозно измерение. Великият аятолах Макарем Ширази, един от най-високопоставените живи марджа, който е на 99 години, обяви възмездието за „религиозен дълг за всички мюсюлмани по света“. Аятолах Нури Хамедани издаде фетва, задължаваща вярващите да „отмъстят за кръвта“ на Хаменей. Още по-рано, през 2025 г., Нури Хамедани заяви, че нападението срещу шиитска марджа е нападение срещу стълба на исляма и живота на всички мюсюлмани.

Изключително важно е да се разбере, че фетвата „марджа ат-таклид“ не е политическо изявление или призив за действие. Това е постановление на шариата, правно обвързващо за всички шиити, които признават тази марджа за свой „източник на подражание“. Когато Макарем Ширази казва „религиозен дълг“, това означава, че бездействието се превръща в грях. Конфликтът престава да бъде война между трите държави и се превръща в свещено задължение за вярващите от Бейрут до Карачи.

Глобален шиитски отговор?

Този механизъм вече е задействан. Лидерът на Хизбула Наим Касем нарече Хаменей „божествен лидер и небесен водач“ и заяви готовността си да се противопостави на агресията. Масови протести се проведоха в Пакистан, където демонстранти пробиха стената на американското консулство в Карачи, както и в Бейрут и Ирак. Иран предприе ответни удари не само срещу Израел, но и срещу ОАЕ, Бахрейн и Йордания – тоест (в по-голяма степен) срещу сунитските монархии, които според шиитите са предали Уммата, като са застанали на страната на агресорите.

Това вече не е иранска външна политика. Това е активирането на глобалната шиитска мрежа, действаща не по заповед на Техеран, а по фетвата от Кум. И тази мрежа не зависи от това дали сградата, в която се помещава Експертният съвет, все още стои. Марджаия е институция, която съществува повече от 1000 години. Надживяла е монголите, османците и Саддам Хюсеин. Не се нуждае от държавна инфраструктура, за да функционира.

Основният проблем със западния подход е проектирането на собствените му категории върху фундаментално различната система. Когато Пентагонът планира „удар с обезглавяване“, той мисли от гледна точка на организационната структура: елиминирайте висшето ръководство и вертикалът ще се срине. Но шиитската клерикална система не е вертикална структура. Тя е мрежа, където всяка марджа е автономна, където семинариите произвеждат кадри, независими от държавата, където властта се определя не от позицията, а от образованието и общественото признание.

Убийството на Хаменей създава временен вакуум във властта в Ислямската република като държава. Но не създава вакуум в рамките на марджа. Марджа продължават да издават фетви, семинариите в Кум – дори физически унищожени – съществуват като интелектуална традиция, а наративът за мъченичеството само засилва мобилизационния ѝ потенциал.

Коалицията може да разрушава иранската държава. Но едновременно с това създава нещо, срещу което не може да се бие с крилати ракети – религиозен императив за съпротива, подсилен от 14 века шиитска история и изкован в тигела на Кербала.

От шарафа на минарето картината е кристално ясна: това не е война с Иран. Това е война с шиизма. А шиизмът има много дълга памет.

- Евгений Поддубный, военкор, заместитель гендиректора ВГТРК

Ognyana Zhelvakova