„Приятелката ми забременя през януари 2010 година. До месец април всичко си беше съвсем нормално. Тя се промени буквално за една нощ, като започнаха истерии - не искала дете, имала други планове за живота и т.н. Не ми беше нужно много време, за да взема решение как да реша проблема. Казах ѝ, че поемем всички грижи за детето, а тя след раждането е напълно свободна да реши как да постъпи, като аз не искам нищо от нея. Това я успокои. Естествено, издържах я финансово и я подкрепях емоционално по време на цялата бременност.
Детето трябваше да се роди в средата на октомври. Още в началото на септември аз бях напълно готов – стаята ми беше пълна с всякакви нужни и дори не чак толкова нужни неща – креватче, кошара, количка, дрешки, уреди за затопляне на храна и дезинфекция на шишета... Бях говорил и с банка за осигуряване на истинско майчино мляко.
В началото на септември майката (И.С.) неочаквано престана да се вижда с мене.
Около 15-ти октомври очаквах да ми позвъни, за да отида в болницата на изписването и да взема детето. Но вместо това получих смс, че терминът е объркан и ще роди след две седмици. А след две седмици – нов смс, че раждането се е отложило за декември. Тогава разбрах, че става нещо нередно. Бързо ми стана известно, че детето е припознато от семеен мъж – В.М.К. от София. И скоро след това беше осиновено от съпругата му – И.М.К. Двамата са собственици на фирмата П. АД.
Най-страшното обаче започна след това, когато се оказа, че държавата, вместо да защити мен и детето, буквално със зъби и нокти се хвърли да защитава „продажбата“ на детето.“
