Когато този човек почина, плаках 3 дни и нощи почти безспир. Беше първият близък, когото загубих, но най-вече беше гигантски ЧОВЕК.
Следобедите, в които ме приспиваше дядо с разказите си за Вела Пеева, за отряд "Чепинец" са едни от най-светлите в моя живот. Била съм на 5-6-7 годинки и жадно попивах гласа му, който рисуваше картини в ума ми - картини на усойни гори, скала, млада жена, обградена от настървени жандармеристи, картини на саможертва, на високи идеали в полза на хората, на народа. И на черна несправедливост - главата на тази млада жена, набучена на кол и разнасяна по улиците от подли служители на един зловещ ред.

Дядо е виновен, че днес работя за народна власт и твърдо вярвам, че това е пътят ни. Него държа отговорен, че когато някой лъже народа, го посочвам с всички последствия за мен от това. Той и майка и татко ме научиха, че не парите, а истината и добруването на хората са най-високо.

Неговия портрет ще нося на 9 май. Защото като ятак и организатор на чепинската група той даде много в борбата срещу фашизма.

Готвите се, нали?
Не знам има ли определено място и час, но ако се наложи, сами ще се организираме и никой не може да ни спре. ;)