Провокира ме един пост за отношенията жена-мъж, в който се твърди, че мъжът трябва да дава любов, зачитане и закрила на жената, за да е здраво семейството и щастливо детето. Демек мъжът прецаква нещата. Да, ама не е баш така.
ПЪРВИ СЛУЧАЙ
1. Мъжът търси да се наложи, тогава единствено подходящата за него е покорна, която той, разбира се не уважава, държи се зле и детето страда, заедно с майката. Но връзката стои, не се разпада поради стокхолмски синдром и други подобни болнави причини.
Такъв мъж събере ли се с жена, която не търпи да й се налагат дълго, връзката няма как да оцелее. Жената в случая е разумна, умееща да признава грешките си и да се поправя, и не е пасивна.
ВТОРИ СЛУЧАЙ
2. Жената гледа да се налага. Разменят се ролите от горния казус.
ТРЕТИ СЛУЧАЙ
3. Мъжът е спокоен, не избива комплекси, склонен е на компромиси в разумна степен. Жената е леко дива, но склонна да усеща и цени качествата на мъжа си и невероятния шанс да е с него. Такава връзка може да оцелее и при бури.
ЧЕТВЪРТИ СЛУЧАЙ
4. Жената е спокойна, не избива комплекси, склонна е на някои компромиси, но не съществени. Мъжът е като горната жена. Връзката е здрава и устойчива, полезна и за двамата.
Като цяло, мога да кажа, че самозабравянето се среща и при мъжете, и при жените горе-долу поравно. И когато го има, няма как да е щастлива една връзка.
ИЗВОД: не е само мъжът, на когото да се чака да дава любов и уважение, това не стига, ако жената не прави същото в достатъчна степен. А достатъчната степен си личи по резултатите.
В момента живея в най-дългата си и щастлива връзка при усложнени обстоятелства - отглеждаме заедно децата си от предишни бракове вече 12 години. Пу-пу да не се самозабрави някой от нас. Тая материя е много фина и постоянно трябва да се пази, че гори лесно.
ПОЖЕЛАВАМ ВИ ЩАСТЛИВ БРАК, В КОЙТО И ДВАМАТА ПАЗИТЕ ОТНОШЕНИЯТА СИ КАТО ЗЕНИЦАТА НА ОКОТО. И ДВАМАТА. ТОГАВА ДЕЦАТА НЯМА КАК ДА НЕ СТАНАТ НОРМАЛНИ, ДОБРИ, ОБИЧЛИВИ, ЩАСТЛИВИ И СПРАВЯЩИ СЕ ХОРА.
