Да, 9 години не гласувах и агитирах да не се гласува. А сега гласувам и агитирам да се гласува.
Как стана така?
До 2013 г. винаги гласувах, за мен това беше задължителният минимум обществен принос.
2013, май месец, гласувах за ДГК - „троицата“ от февруарските протести, които Трифонов лансираше. След изборите се запознах с други хора от същите протести (на тъпите и грозните) и те споделиха, че „троицата“ са предали протеста в преговорите с властта. Ментета, предатели, така ги нарекоха. Това не се знаеше публично, защото нямаше кой да го разпространи, и много хора се хванаха на въдичката, че тия са нещо ново, добро, градивно. Огромно разочарование, направо гняв у мен, че така съм се подвела и не съм проучила!
Започнах да проучвам - да търся информация зад кулисите, отвъд сладките приказки и обещания, отвъд готиното излъчване и облекло, отвъд фасадата. Иска време и труд, но като повдигнеш завесата, стават ясни много неща. Така спрях да гласувам. Нямаше за кого.
Да, обаче просто да не гласуваш, не е работа. Нещо трябваше да се направи. Виждах, че много хора разбират колко проядени са кандидатите, дефилиращи по телевизорите. Какво да направим ние, които не щем да гласуваме за „най-малкото зло“, понеже знаем, че е зло в края на краищата и все някога ще се обърне и ще ни заръфа?
Поинтересувах се още 2013 г. има ли долна граница за гласуването. Няма. Лошо. Но ако все пак осъзнато бойкотираме изборите, дали няма да достигнем критичен минимум, под който вече морално да е невъзможно конституирането на властта? Друго нямаше какво да направим към онзи момент, освен да опитаме. Оказа се, че много хора мислят по същия начин. И опитахме.
9 години опитвахме, докато 2022 не видях читави хора да се събират заедно, реших да счупя бойкота и да им гласувам доверие. Те, разбира се, не влязоха, защото бяха читави - ни пари имаше зад тях, нито пък търсеха пари, ни медии имаше, нито пък имаха пари за медии. :)
За тези 9 години разбрах следното: да, избирателната активност спада и ще продължи да спада, ако продължим да насърчаваме този процес, но с тези темпове евентуално критично ниско ниво, ако има такова, ще бъде достигнато след 50 или 100 години. Колкото повече спада активността, толкова по-бавно се случва това.
Бойкотирането на изборите е обречена кауза в кратко- и средносрочен план. А войната чука на вратата. Зелената сделка също, СЗО също, цифровото робство също. Абе навалица от беди тропа с козите си крака в преддверието. Нямаме онова време, което сме свикнали да имаме.
Трябват други решения, други подходи. Един възможен е:
- насърчаването на читави хора да се събират за съвместно кандидатиране;
- всеотдайна подкрепа кой с каквото може, за да разбере повече народ за тази качествена формация;
- изнасяне на факти, доказващи защо са читави тези хора - какво реално са направили в полза на народа, какви са им позициите по основните въпроси и променяли ли са ги през годините;
- ангажиране на колкото може повече хора да гласуват за тях.
В общи линии това е кратката история на моето гласуване-негласуване-гласуване.
Сега определено има за кого да гласуваме и сме длъжни да го направим. Моля ви, участвайте!
Все още проучвам и скоро ще споделя кого и защо подкрепям на тези избори. Най-вече ме интересуват парламентарните - там е ключът към нашата палатка България.
