Днес, преди 187 години, е роден Васил Левски - човекът, който даде себе си за свободата и народното управление. Целият се даде, без остатък. В народното управление виждаше гаранцията за опазването на свободата, след като бъде извоювана.

До чорбаджията Ганчо Милев:
👉 „В Българско не ще има цар, а „народно управление“ и „всекиму своето“. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република.“

Из "Нареда [проектоустава] на работниците за освобождение на българския народ":
👉 „С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление).“

До комитета в Карлово:
👉 „Защото и тяхната (на сърбите и черногорците) и наша цел е една - народно управление.“

През вековете Апостола заръчва: „Трябва да вземеме опит, па и да се съветваме един други, да се слушаме и да избягваме даже и най-малката гордост.“

Дълбоко е вярвал в мъдростта на народа и е знаел, че единственият път към добруването му минава през това народът да има тежката и окончателна дума по държавните въпроси.

След Освобождението първенците бързо закичват портрета на Левски над главите си и решават какво? Да сложат цар.

Въпросът днес е: има ли достатъчно упорити магарета, безотказно почтени куражлии, които да доведат делото на Апостола до успешен завършек? Да проправят пътя на НАРОДНОТО УПРАВЛЕНИЕ.

Има. Само трябва да осъзнаем, че на нас лежи тази работа. Няма кой друг да я свърши.