Гледам кроткото натежало небе и си мисля: "Достатъчно неща имаме за оправяне тук долу. Да мислим за отвъд тебе е вдъхновяващо, но рано."

От малка чета фантастика - Беляев, Азимов и други. Гледам и съвременна фантастика, няма да коментирам пропита с какво. Рано е. Увлечението по неизпитаните хоризонти е силно, но тук е същинската работа.