Приятел настоява: „Идеите са важни, не хората“.
- Добре, идеята е отлична, прекрасна. Но онзи, който я е закичил на ревера си и я пропагандира, е развален, да кажем.
Какво значение има колко добра е идеята, като той ще я изпорти? Ще я ползва за свои цели, за своя облага, не за нас. Така правят развалените хора, които носят чисти идеи.

Друг разговор:
- Този ми харесва, ще гласувам за него.
- Защо ти харесва?
- Защото казва верни неща и явно е на наша страна.
- Всеки може да казва верни неща и да изглежда на твоя страна, когато става въпрос за власт и пари. Готов е дори да НАПРАВИ неща, които ти се харесват.

Умните ментета знаят, че след като веднъж са влезли във властта, е необходимо да поддържат илюзията за надеждност, гласувайки и инициирайки неща, които избирателите им искат. Правят го обаче така, че истинска промяна да не се случи. Чрез тези ходове поддържат един контингент от безнадеждно вярващи, които въпреки всичко продължават да гласуват за тях.
Междувременно измислят нови ходове, с които да се харесат и да привлекат нови жадуващи за качествена промяна хора.

Радващото е, че в България са малко онези, които се връзват на подобни играчи. Именно това огромно мнозинство свикна да мисли, че няма за кого да гласува. И с основание.

Получава се обаче трагично разминаване:
Точно когато качествени хора започнаха да се престрашават да се кандидатират, вярата на българина в изборите клони към точката на замръзване.
Рекордно ниска активност. При повишаващ се брой хора, които заслужават да бъдат избрани.

И това ще мине, разбира се. Въпросът е дали ще се усетим навреме.

За да не се окажем в друго трагично разминаване: качествените хора се оттеглят, защото никой не ги вижда, в същото време вярата на нас, останалите, в изборите се възвръща бавно именно заради тези качествени хора, които си отиват...