Звъни ми човек. Видял „моя обява“, че търсим хора за дългосрочна, упорита, всеотдайна работа. Разясних, че постът е от ноември 2023 г. и е ставало дума за Референдума за мир и суверенитет. Чул ли е за този референдум? Да.

Сподели, че е твърд привърженик на Възраждане. Иска да разкаже за своите идеи на мен. Попитах го защо не помогне на партията - в нея има много работа. Не отговори.
Пак за идеите си тръгна. Спрях го. Казах му, че много хора ми звънят и пишат за идеите си, но когато стане дума за реално свършване на работа, изчезват яко дим. Никакви ги няма.

Тогава той се разяри и започна да ми вика: я кажете вие какво сте свършили, нещо направили ли сте, референдум „инициализирали ли сте“. Тръгнах да казвам, че сме вложили нечовешки труд именно в Референдума на референдумите, без пари, без медии, без гръб... Но той вече не ме чуваше. Крещейки, ми затвори.

Тъжно и тежко ми е.