Ако срещнем новия Левски, няма да го разпознаем.
До такава степен не вярваме на никого и на нищо. Ще мине време и ще осъзнаем, че „онзи там тогава“ е бил новият Левски. Късно.
Както е било късно по времето на първия Левски. Не е тръгнал народът с него. Останал си е по къщята. За всеки случай. Да не би да сбърка и да последва неправилния човек, да не би да не успее революцията и напразно да му изгори къщичката. И народът оставил Левски да увисне на бесилото. А после закачил портрета му над главата си. Късно.

Защо да „виси Левски със страшна сила“, ако не се научим самите ние да разпознаваме истинските хора и точно на тях да помагаме с всичко, на което сме способни?

Дали съм сигурна, че Росен е новият Левски? Почти. Няма друг, който така да се доближава до свещената същност на Апостола в наши дни. Според мен.

Росен е чист, постоянен и всеотдаен. Наблюдавах го години преди да се реша да кажа това. Работихме заедно във важни каузи. Видях следното:
- стремеж към обединяване на хората, не разделяне и владеене;
- трезва преценка, аналитичност;
- постоянство;
- любов към народа, безотказност в действията по овластяването му;
- дълбоко познаване на процесите в държавата;
- усет към качествените хора (и некачествените);
- огромна енергия;
- топлота;
- съпричастност;
- себераздаване.

Говорел накъсано, бил емоционален.
Питам ви: онези хладнокръвните, с добрата дикция, опънатия костюм и големите приказки докъде ни доведоха? А онези с дълбокоумните анализи и неспирното гастролиране по телевизорите? Те къде са, когато народът, ние, имаме нужда от тях? Слизат ли от екрана при нас, спират ли говоренето дори за минутка, за да ни помогнат на дело, не само на думи?

Питам ви: пораснали ли сме за 2 века? Ще разпознаем ли новия Левски?
Или ще го подминем както тогава?