1. Гласувам за някой, който ще ни „оправи“.
Субсидията е 8 лв. на глас за година. Ако премине 4% на изборите и има Народно събрание в продължение на 4 години, означава, че му давам 32 лв. общо, за да съществува партията и да ВЗИМА РЕШЕНИЯ ОТ МОЕ ИМЕ.
2. Гласувам за някой, който вярва в мъдростта на Българския народ, вярва в референдумите и принципите на пряката демокрация.
Означава, че му давам 32 лв., за да опита да промени законите така, че АЗ ДА МОГА ДА УЧАСТВАМ във взимането на важните решения в държавата, а не да съм просто наблюдател и потърпевш. Особено опасно за здравето, живота и благосъстоянието ми е прехвърлянето на власт върху други хора в сегашните световни „тектонични трусове“!
Дори това да е малка партия, гласуването за нея ще е много полезно, ако премине 1% и вземе субсидия, защото с тези пари ще има възможност да работи и идеите ѝ да достигнат до повече хора. Без тази субсидия някои партии, когато свършат парите, се налага да се обърнат към спонсори, което ги прави зависими.
3. Не гласувам, защото няма за кого.
Проблем! Има около 6 хиляди кандидат-депутати, а аз не се доверявам на нито един. Търся помощ от приятел!
Често „не гласувам, защото няма за кого“ се ползва, като оправдание или защото сте мързеливи и не ви се ходи до урните, или защото сте егоисти и не ви се прави нещо без пряка далавера.
4. Не гласувам, защото ме е гнус от всичко, което правят и не искам да съм част от това.
Добре, приемам го, и мен ме е гнус, но как това решение ще ни помогне да излезем от помията? Казва се, че мълчанието (бездействието) е признак на съгласие. Не е логично да сте крайно несъгласни, но бездейни...“
Георги Минчев Георгиев
Това е човекът, за когото ще гласувам, макар и от София. С бюлетината на Пряка демокрация е - 21.
Такива хора искам в парламента. Нормални. Грижовни. Българолюбиви. Раздаващи се. Човечни. Целеустремени. Постоянни. Надеждни. Верни на народа.
