Място за някои неща

...

Сърнела Воденичарова Mon, 31 Oct 2022, 11:42:51
„Как се променяме, наистина?!
Преди 20 години харесвах празника хелоуин, с удоволствие приготвях лакомства за маскираните деца, правех се на уплашена, щом потропваха на вратата ми и раздавах сладкиши. Струваше ми се весело. Чудех се, защо едно старичко деденце англичанин, на опашката в магазина, роптаеше срещу този празник и го наричаше „американщина“.

Но с времето, с хилядите картинки, логота, клипчета, дрехи, с грозни и уродливи образи, които надничаха отвсякъде, в ежедневието ми - започнах да отвръщам поглед. Започнах да избягвам страшното, дори представено ми, с шепи захар, за маскировка. Просто прекалиха и аз се отвратих. Дори от тиквения празник, дори от анимационни герои, дори от грозотиите на Пикасо - не приемам повече, дори намек за уродливост!

Искам красота, искам светлина, искам невинни и добродушни образи, а не някакви страхотии, навсякъде и във всичко! Натрапват ми ги, за ги приема за нормалност, подсладяват ги, прибутват ми ги - виж, какви са милички! Не са - плашат ме! Неприятни са ми! Не ги искам!
Вземете си ги обратно всички сатанински простотии и ме оставете на мира - този свят е и мой и аз имам правото да го виждам по моя си начин! Ведър, добър, чист и жизнеутвърждаващ. И, с една огромна надежда, за щастие и бъдеще.
Казах си го...“

Radost Daskal