Да влезеш в магазин, в който има два хляба - единият мухлясал, а другият мухлясал в опаковка - и да избереш единия от двата, означава да се набуташ двойно - хем ще си си взел мухлясал хляб, хем ще си платил за него. А има и една още по-голяма набутка - дългосрочната. С покупката си ти ще си посочил този магазин като място, откъдето макар и калпав, има някакъв избор. Което е подвеждане на околните.

Да, няма друг магазин наоколо.
Да, трябва да се събереш с другари и съседи, да решите как и да започнете да действате по засаждането на своята земя (все още е ваша), да отглеждате сами храната, да я жънете, мелите, замесвате и печете, докато стане хляб.
Страшно много труд.

*Но мухлясал хляб повече няма да ядете.
Нещо повече - ще сте станали сами господари на живота си във всяко едно отношение.*

Това е излизане извън мисленето за „сега и след малко“. Точно това мислене ни тласка към решения, продиктувани от страх.