1. Самоуправлението е единствената посока, която макар и без обещан светъл край, сме длъжни да поемем, просто защото друг излаз към светлината нямаме.
2. От друга страна е активизмът - хора реално и виртуално активни, кой в по-голяма, кой в по-малка степен, но непримирими и реагиращи.
Какво става като събереш заедно самоуправлението и активизма?
Ако успеем ние, дейните хора, които не се задоволяват с просто мърморене под нос, да осъществим система на самоуправление в нашите среди, по нашите акции, каузи - система с всичките ѝ детайли, платформи за гласуване, електронни истории, то тогава и народът ще може. Когато успеем, тогава и народът ще успее.
Или иначе казано: електронно народно събрание за активисти.
А после и за цял народ.
Без управляващи, без посредници, без разбойници.
Как мислите, дейни хора?
Предложения откъде да започнем? :)
(Естонците отдавна ни предлагат кодовете за електронно гласуване и ред други електронни чудесии.)
П.П. Моля тези, които смятат, че българският народ не става "и за чеп за зеле", да не хабят сили да се произнасят - тяхното мислене не ми е интересно.
