Място за някои неща

Чуйте Веселина Ганчева - главна медицинска сестра ...

Сърнела Воденичарова Sat, 09 Oct 2021, 19:23:39
Чуйте Веселина Ганчева - главна медицинска сестра на Белодробна болница, София.

„Преди три години започна активната борба на медицинските специалисти.

Вчера прочетох първите призиви, които сме отправяли за подкрепа към граждани, пациенти, пациентски организации, от тях лъха наивен оптимизъм и мноооого надежда. След три години борба, опимизмът е нула, надежда няма нито за нас, нито за пациентите.

Всичко, случващо се в болниците и извън тях, е с активното съдействие и бездействие на МЗ.

След стотици изписани писма, срещи, алармиране на институции, протести, след смяната на няколко министри престъпното бездействие на тази институция доведе до абсолютно потъпкване на трудовите права на работещите в сферата, а оттам и на човешките права на пациентите.
Това са две неизменно свързани обвързаности!

Липсата на медицински сестри е толкова огромна, че на практика нито една болница не функционира нормално. Масово в цяла България отделенията се обслужват от 4 или 5 сестри на график или една сестра работи колкото три, обслужвайки сама 25-30 души в добрите случаи. Тази непосилна работа се извършва в по-голямата си част от сестри над 60-годишна възраст.

В същото време представители на МЗ излизат и ежедневно обясняват по медиите как всичко е много добре организирано и нещата са под контрол.

Хора, вярвате ли на това???
Доволни ли сте от това, което виждате, когато влизате в болниците???

Когато започнахме борбата, по телевизиите ни питаха какво трябва да се направи, за да се промени всичко това? Тогава наивно вярвахе, че когато локализираме и поставим проблемите на масата, маститите чичковци от правителство, министерства и т.н. ще седнат и ще работят за доброто на хората.

Мантрата „пациентът е в центъра на нашата грижа“, която слушаме все по-често от устата на хора от министерството, е абсолютно КУХА!

Качествената грижа изисква добре обучени, непрекъснато развиващи се медицински специалисти! Затова са създадени и стандартите, за да има качество, където е изчислено една сестра, според тежеста на отделението, за колко пациенти може да се грижи, без да вреди на тях и на себе си.

И тъй като отдавна липсата на медицинските специалисти е огромна, просто... махнаха стандартите.

Махнаха и акредитациите, защото нито една болница не ги покрива.

Лицензи от МЗ за частни болници се раздават на „килограм“ и те никнат като гъби, захранвайки се като бонус и от Здравната каса с публични средства и обезкървявайки държавните и общинските болници и откъм персонал и откъм средства.

Казвате си: е, какво лошо има, нека се лекуваме в нови, чисти, модерни сгради... Но идва въпросът колко от нас ще имат възможността да си го позволят? Още по-болен е въпросът кой ще работи дори в тези лъскави болници, където отношението към работещите не е по-добро?

Да МЗ увеличава приема на студенти в медицинските университети. Започват учебната година със 160 души, завършват 16, от тях в български болници остават 4-5 души след четиригодишно обучение.

Защо се случва това?

Стигаме до темата с парите - тема, която дразни огромна част от хората.

Казвате: ревете само за пари.

Не, не е само за пари! За съжаление само това чувате!
Горната статистика нямаше да изглежда така, ако медицинските специалисти получаваха нормални заплати, тогава в болниците ще се вливат не 4-5 души от випуск, а 160, колкото са започнали. Парите са важен, но не основен фактор, който би задържал младите хора. Говорим за нарушени трудови права, лошо отношение и гавра с труда ни.

Какво имам предвид: в Кодекса на труда разрешеният за година извънреден труд е 150 часа. Отдавна в болниците изработваният извънреден труд е 150 за два-три месеца, на практика така работодателите ни „вдигат“ заплатите, но не си мислете, че винаги ги изплащат...

Остават въпросите:

1. Зщо няма отнети лицензи на болници, които работят в нарушение на закони и принципи за добра практика?

2. Защо НЗОК изобщо финансира частните болници?

3. Държавна политика ли е да се фалират държавните и общинските болници?

Оказва се, че най-важният приоритет на МЗ е „кампания за ваксиниране“, а сриването на болниците и пациентите е без никакво значение.
Непрекъснато се увеличава броят на леглата със заповеди, без никакво съобразяване с това има ли достатъчно медицински специалисти, които да поемат грижата за тези пациенти, и то така, че да е качествена.

В този хаос, в това безумие сме заедно, за съжаление, от страната на губещите. Ние го разбрахме по трудния начин, вие, ако все още не сте го разбрали, предстои да го разберете. Не призовавам да ни подкрепяте, малко са тези, които осъзнават, че сме жертвените агнета, но не само ние, съдбите ни са свързани.

Нашия път сме си го избрали. Борим се, не бездействаме.

Бъдете здрави и се пазете, въпреки че сте „приоритет“ за МЗ.

Тик-так, тик-так... ТАК! - това се чува откъм Министерство на здравеопазването.
Забравих да попитам, получихте ли си часовниците, или и това е партенка?

Нашите заплати, въпреки многобройните обещания, още ги няма, промените в наредбите за нощния труд също, за намаленото работно време, за купоните за храна...

А, и да допълня, парите, пръснати за томбола можеха да отидат за модерна система за комуникация към ЦСМП-та, за линейки, за нормални завивки, а не скъсани одеяла в болниците, за бактерицидни лампи, за ръкавици, за лечение на децата.

Някой задава ли си въпроса какво е развитието с „техническите грешки“, с ограбването на фонда за лечение на деца в чужбина?
В кои възлови институции продължават да работят отговорните за това хора?
Колко стента е сложил още знете кой лекар...?

Тик-так, тик-так, тик-так... ТАК!
Заслушайте се, това се чува... Откъде? ?
Ние на 13.10.21 г. в 11 ч. ще сме там!“
Vesi Gancheva
Главна медицинска сестра на Белодробна болница, София