Чуват се апели да гласуваме за малки партии, без шанс за влизане в парламента. За да не бъде съставено правителство и „да си дадем време“.
Какво мислите вие?
Ето моите разсъждения:
Гласуваме за малки, не бива съставено постоянно правителство, което под диригентската палка на кукловодите да ни затисне съвсем с „пандемични“ и други безмилостни мерки. Звучи добре.
Остава служебното.
А то какво е? Милостиво?
Не мисля така. Сигналите, които идват от него, са все по-обезпокояващи.
И в двата случая, изглежда, сме прецакани.
Какво да правим?
Обръщаме гръб на навика си да дебнем за решение някъде извън нас.
С всеки изминал ден все по-ЖИЗНЕНОВАЖНО става обединението ни. Приоритет номер едно за всеки мислещ, съвестен, нормален човек.
Не търсете лидери. Вашите знания и умения са също толкова значими, колкото красноречието на авторитетите, дори повече.
Събирайте се, търсете и намирайте начини за успешно общуване и единодействие. Ковете си правила за работа, за взимане на решения. Съсредоточете се върху сдружаването и то ще започне да дава плодове.
И бъдете сигурни: бавно, тромаво, пълно със спънки и конфликти е то. Постоянно ще бъдем на ръба на разпада и постоянно ще се крепим да не паднем. И това ще ни дава цел, посока и смисъл.
Подготвяйте се да започнете да чувате другите, да вниквате в позицията им, да я цените, да извличате от нея полезното. Да не се дразните толкова, когато нещо в другия не е според вашите виждания.
Неуморно си напомняйте, че това, което се иска от нас, е да не сме заедно, да не сме обединени. Така сме лесна плячка.
