Станчо Илиев почина след катастрофа край Стара Загора.

Ето това написа той 2013 година, така мислеше и допреди 2 седмици, когато последно си писахме (а неговите колажи срещу продажбата на българска земя са нещото, с което най-силно го помня от протестите 2013 г.):

„Хора, кой ще защити страната ни? Кой друг ще го направи, ако не самите ние? Наистина ли не осъзнавате какво се случва по света и у нас?
Всеки се е хванал (по гилдии) с неговата си кауза и се чуди как да я защити с шепа привърженици.. Какво ще стане обаче, ако спечелим каузите си, но си загубим страната?
Какво ще стане, ако спечелим битките си, а загубим войната?
ВСИЧКО ЗА КОЕТО СЕ БОРИМ ПООТДЕЛНО СЕ НАМИРА НА ЕДНО МЯСТО- НА НАШАТА ЗЕМЯ!!
Трябва някак да предизвикаме промени в системата! Нищо няма да се случи без тази основа! Няма да стане само с отлагане на проблемите чрез някакви си мораториуми и временни кръпки. Само ни успиват отново и отново. А те се подковават през това време и заякват. А ние се топим!
Някак си трябва да ни влезе в главите, че ВСИЧКО ЗА КОЕТО ЖИВЕЕМ СЕ НАМИРА НА ЕДНО МЯСТО- НА НАШАТА ЗЕМЯ !
Когато се ОБЕДИНИМ, тогава ЩЕ СМЕ СИЛНИ. Всички различни каузи трябва да се слеят! Толкова ли е трудно да се разбере?
Единствената цел се налага да бъде СМЯНА НА СИСТЕМАТА! Иначе ще си се борим поотделно, докато изчезнем безрезултатно..
Сега само вдигаме прахоляк всеки с неговата си кауза.. и насреща- НИЩО! А онези приемат на килограм поредните закони, чрез които постепенно се превръщаме в чужденци в собствената си Родина.“

Влезте и разгледайте снимките в профила му, целия му профил - има какво да ни даде Станчо. Много.

***

Едно от последните неща, които ми писа, беше:

„Август миналата година бях поканен да взема отношение към едно такова събитие (в частност дискусия относно нова Бг конституция).
Отказах се още на самото "ритуално" откриване. Усетих остри противоречия на именно духовно ниво.
Споменах го на човека, който ме покани, че няма да участвам в откриването на самата дискусия, защото "видях", че не са "уцелили" момента. Усещането ми беше свързано с припознаване на типично пирамидален модел в подходите, с които боравеха. И че ако все пак участвам, ще ги провокирам и ще изплуват именно тези им различия, което ще доведе до вътрешноорганизационни конфликти (защото енергията на подобен потенциал си беше там заложена и си чакаше времето да им разбие представите за взаимна работа). Те си имаха скрит "водач", който безмълвно ги насочваше в "допустимата" от него посока, без повечето да се усещат дори.

Методиката на внушение е коварен механизъм. С нея следва да боравят изключително прозрачни, чисти и честни хора, защото е огромна сила.
От това да се притеснява човек. Другото са бели кахъри.

А подобна попара съм я ял неколкократно и ми е помогнала да си обостря чувствителността към скритата манипулация.

У нас почти винаги на това още зародишно ниво едни там сили успяват да разбият наченките на измъкване от статуквото.
Дори и исторически.

А именно индивидуалистите са най-податливи, защото те слушат съвестта си, а не "гуруто" на организацията.

Иначе си има механизми за подпомагане процеса на обединение на индивидуалисти, без непременно те да преминават в йерархична структура. И такива, които да елиминират "юдите", неизбежно внедрени в подобни общности, без те да бъдат насила отлъчвани.

Всичко се отнася до ПЪЛНАТА прозрачност по Джизъсов модел, ако и въпреки че беше грешно изтълкуван, заради което съвременното християнство въобще не е християнството според ранния модел, а чисто и просто една йерархична структура (религия).

Ще ти дам адекватен пример: кого си обикнала от присъстващите в групата?

Забележи, не кого си срещнала, не с кого си се запознала, не дори кого лично познаваш, а кого си обикнала вътре в себе си.
Без да е в отношение на някаква обща цел, а просто така - душата ти да е обикнала, без видими психофизични фактори.

Ето този, когото си обикнала, с него си вече в Единност.

С него каквото и да направиш, в каквито и злободневни конфликти да влезеш (поради уникалността ни), то ЩЕ донесе качествен плод накрая.

Разбираш накъде бия - целя се в още по-съществената дълбочина и височина, която е основополагаща принципно подобни Общности (Семейства).

Ако трябва да уточня какво имам предвид, то е че теб съм те усетил като чиста и съм те вече обикнал. А още не сме се срещнали дори физически да се "подушим".

Затова мога и да те усещам, преди още да те чуя и разбера (в психосоматичен вид).

Духовното е изначалното винаги.

Във всичко.
Особено в подобни основополагащи дейности.

Там дори трябва да е най-подсилено и прозрачно, защото има претенциите да подковава именно бъдещ духовен климат на едно общество.

В това искам първо да се ориентирам.
Не дали моето верую съвпада с веруюто на участниците, а дали ще ги обикна духовно, не психосоматично, еротично или поведенчески.

Та така де, извинявай, че задълбах и се разводних тематично.“

Блогът на Станчо: http://stbanjo.blogspot.com/p/blog-page_24.html