Ето за тези беше добре да излезете вчера, скъпи приятели.

И не, не ви обвинявам - знам, че не вярвате в протеста (то не беше протест, а мобилизация, ама телевизиите добре си свършиха работата, осигурявайки пълно информационно затъмнение, придружено с полицейска акция по прибирането по фалшиви причини на дейните хора в мобилизацията).
Не вярвате и на организациите, макар и непартийни.
Не вярвате, че нещо добро може да се случи.
А може би някои от вас и не вярват, че е необходимо да се случва.
Гледате да си побутнете ежедневието от днес за утре. Да не би да изтървете и това - малкото, дето имате.
Страх...
Голям бич, приятели.
Безразличие - още по-голям бич, приятели.

Един ден, ако нещо нехубаво се случи и не успеете вече да си плащате ипотеката на жилището/колата/телевизора (за 3000 лева), легнете болни и няма пари за лечение, когато усетите ножа до кокала, виждайки известието от съдия-изпълнителя, диагнозата от лекаря - с две думи: когато минете от другата страна, оная на ухапаните от системата, смачканите от системата...
Тогава, приятели, ще разберете защо е било необходимо да се надигнете на 20-ти април и да излезете, да станете част от грамадата народна, която единствена има силата да свали системата.

А на вече смазаните от системата приятели бих искала да кажа:
- Няма накъде, трябва да участвате, иначе нямате причини да се самоуважавате. Нямате какво да губите, може само да спечелите.
Ама не било ясно точно какво ще бъде после. Ами участавайте, за да го изясните.
Ама това, ама онова...
Участвайте, за да няма „ама“ - като седиш и гледаш пълната мивка с чинии, и викаш: „Ама тя е пълна“, мивката няма да се изпразни. Я захвани да миеш чиниите, пък да видим дали няма да я опразниш!

П.П. Имаше българи, дошли от Чехия, от Англия, от всички краища на България - буквално всички. Атмосферата беше неописуема, прекрасна, добра, решителна. Знам, че ще сътворим чудесата, за които мечтаем. Продължаваме да действаме! ЗаЕДНО.