Един ден до плод-зеленчучето на дядото цъфна голям ъглов магазин за плодове и зеленчуци. С професионално изготвени реклами, хубави дървени рафтове, разнообразие на продукти от цял свят.
Зачудих се защо точно там, до дядото, не знаят ли, че ще го съсипят? Те очевидно имат пари - да ги вложат там, където няма да навредят на някого, дето едва избутва дните с труд.

И какво, предполагате, решихме ние в нашето 6-членно семейство?
Ами най-естественото: колкото зависи от нас, да го направим - да пазаруваме само от дядото. :)
Не мислехме лошото на големия магазин, съсредоточихме се върху благото на дядото. Говорихме с него, казахме му, че няма да го оставим, предложихме му да помогнем за направата на табела, с която да привлече вниманието на хората. И не спряхме да пазаруваме възможно най-много от него. Знаехме, че е възможно всеки път, като влизаме в дюкянчето му, други да ни видят, да поискат и те да влязат... Знаехме, че действията ни няма да останат без резултат.

Както искате го тълкувайте - дядото не фалира. Устоя. В заможния квартал, където хората са свикнали да търсят лъскавото, представителното, някак скромното му магазинче оцеля.
Магазинът, направен с много пари, затвори.

Дали този случай е изражение на нов процес?
Знаете ли други подобни случаи?

В крайна сметка ние сме щастливи, дядото е щастлив, а големият магазин вероятно ще си намери друго, по-подходящо място.
Искам повече дядовци да оцеляват. <3