Навлизайки в Овче поле, Гоце Делчев забелязва крайно бедно турско село: одърпано население, мръсни дворове, колиби от пръти и слама.
- А са господари...
На спътника си казва:
- Мислиш ли, че тия бедняци са в по-добро положение от нас, при все че са турци? Напротив. Все има при тех некоя пиявица, която ги смуче, а те все мислят, че бог им изпраща за наказание тия тегла.
Подобни гледки се натрупват и не е нужно дълго време, за да се оформи твърдо убеждение у Гоце Делчев, че различните народности страдат еднакво от потисническата власт и следователно имат една обща цел - освобождение.
За освобождението работи той. И остава във вечността.