1. Независимо за кого гласуваш, утвърждаваш наличната система, от която уж мечтаеш да се отървеш.
2. Дори „протестната“ бюлетина - празна или с послание върху нея - е подаден глас, който системата брои като невалиден. Нищо повече. Илюзия е, че някой отброява протестните и ги разграничава от просто невалидните бюлетини. Тоест с протеста си ти не правиш нищо друго, освен:
- да вдигнеш избирателната активност. Властта отчита по-голям брой гласували
- и внушава чрез телевизора, че е легитимна, защото повече хора са участвали в нейното избиране. ;)
3. Спомни си кой те призовава да гласуваш. Да...
А сега се сети, че властта не прави нищо, от което няма изгода. Доказан майстор е в това. Новите кандидати за власт са от същото тесто като старите.
4. Да не гласуваш ти се чини нелогично, защото от ранна възраст те облъчват, че това е единственият ти избор.
Не. Не е. :)
Виждаш докъде води гласуването - отново и отново, и отново...
Е, логично ли е да продължаваш да правиш една и съща грешка с хилядолетната надежда, че все някой добър ще бъде допуснат до управлението? Не, няма да бъде допуснат, крайно време е да го проумееш.
Ще попиташ: „А като не гласувам, с какво помагам?“.
Сега е твой ред да помислиш и откриеш поне едно полезно приложение на отказа от участие в легитимирането на властта.
