Трудовото обучение по електротехника едно време ме завладяваше. Жалко, че беше само по 1 час в седмицата за около месец.

Нещата се стекоха така, че вместо да стана Ганя електротехник, станах умнокрасив softie — първо естествени езици, после програмни. Не мога да кажа, че съжалявам, но с годините все повече се колебая.

С детето сглобихме това тази вечер — с коледния подарък (от миналата година). Написа и 2 реда код. Още му е твърде абстрактно, но очите му грейнаха на няколко пъти.

Ако това не е проектиране на неосъществения родител върху детето, не знам кое е...