Днес Росен Миленов събра съмишленици, за да предложи гражданско самоуправление.
Искрено симпатизирам на този смел и себеотрицателен до степен на пасионарна саможертва мъж.
Стори ми се, че в яслите на бай Рибан по Рождество се роди спасение. Трудно е да тръгнеш след такъв човек. Плашещ е пълният дисонанс, който той създава редом до закачалките на депутатски и кандидат-депутатски костюми. Впрочем закачалката е нещо стърчащо и твърдо а втасващото в условията на кулоарни козни и договорки, набухващото в парламентарните кресла желе е нещо друго, лепкаво и съешаващо се под благовидния предтекст за електорално добруване.
Росен е обертон, смутител и шило в торбата с лъжите на овъртолените партократи.
Това в гражданското общество, не грантовомотивираните НПО и солидарно протестиращите в името на работодателите си.
Желая му успех! На нас - отворени очи и сърца за достойните синове на умиращата ни Родина.