„... Тези добри хорица наистина не знаеха какво ги чака, какво има глава да пати; не знаеха какво има във възела на историята, който те със своите пушки бойлии развързаха.
Нима Левски е можел да предполага, че потомството, за което той увисна на бесилото, загрижено след Освобождението за служби, сделки и други работи „от полза за милата душица“, ще забрави да се погрижи да открие къде почиват костите му.
Нима е могъл да предполага, че за неговия паметник ще събира като депутат пари и х. Иванчо Пенчович, същият х. Иванчо, който като член на турския съд го осъди на смърт и чийто подпис стои под смъртната присъда?
Но нима най-сетне е могъл да предполага, че половината от събраните пари х. Иванчо Пенчович ще открадне и че ще направи гешефт дори и със сянката му?
Нима бай Иван Арабаджията от Царацово е знаел, че след Освобождението, за което той едва не отрязва главата на жена си, пак беден, гол и бос, ще дяла наплати и когато от работа го заболи превития кръст и дигне глава, за да си почине, ще вижда новия Пловдив със своите нови къщи, направени след Освобождението на различни стилове и вкусове, притежателите на които в турско време бесеха българите и си бяха пак така добре, както и днес!...“
