Последните няколко месеца България е разтърсена от серия работнически протести, самоорганизирани стачки и окупации. Действията обхващат различни географски региони и различни сектори, но има няколко неща, които ги обединяват - всички те са организирани извън казионните синдикати, разчитат на пряко действие и самоорганизация и са насочени срещу един общ проблем - кражбите на работодателите.
В началото на годината стотици шивачки окупираха своите цехове с искане за изплащане на откраднатите им заплати. Блокади имаше в две шивашки градчета - Дупница и Ветрен.
По същото време други два случая на мащабна кражба на заплати привлякоха още по-голямо публично внимание, тъй като се случиха в големите градове на страната. Работници от Макс Телеком - четвъртия мобилен оператор в България, започнаха протести и окупираха сградата на компанията. Оказа се че 150 души не са получавали заплати, някои от тях - от 4 месеца.
Тогава избухнаха и стачките в Пикадили - един от най-големите търговци на хранителни стоки на дребно в България, където работниците не са получавали заплати от 2 месеца.
Миналия месец 180 миньори от Оброчище (Североизточна България) организираха серия от протести срещу мизерното заплащане, ужасните условия на труд и забраната за синдикално сдружаване в мината. Само преди няколко месеца пък масови миньорски стачки заляха миньорското градче Бобов дол - отново заради откраднати заплати.
На 1 МАЙ излизаме заедно, за да покажем, че няма да търпим работодателския произвол.
1 май, денят на работниците, ден на борба, започнала преди повече от 120 години, чийто край още не се вижда. На този ден през 1886 г. стотици хиляди работници заливат улиците на Чикаго с „утопичното“ за онова време искане за 8-часов работен ден. Няколко от тях са убити, а много повече - хвърлени в затвора. Работническите борби продължиха повече от сто години и успяха да извоюват на практика всички социални придобивки, на които се радваме днес – петдневната работна седмица, осемчасовия работен ден, обезщетенията при уволнение, майчинските, социалните помощи за безработица, заплащането на извънреден труд, забраната на детския труд и много други.
В момента тази борба продължава. На 1 май тази година работниците ще залеят улиците на големи и малки градове в целия свят. В Европа милиони работници ще се противопоставят на неолибералния капитализъм и мерките на остеритет, налагани от неговите политически агенти.
По по-различен начин стоят нещата в бившите социалистически страни като България. Тук работническото движение беше абсорбирано от болшевишката партия преди промените, а след тях беше поставено в услуга на новите силни на деня – които се оказаха пак старите, но този път в ролята на капиталисти, заедно с прилежащата към тях държавна бюрокрация.
Смяната на идеологията сред икономическия и политическия елит в страната промени цялата парадигма на обществото ни и отношенията между неговите членове. Партийната върхушка бе заменена от олигархична. Основните действащи лица си останаха същите, но от привилигировани ползватели на държавна собственост те се превърнаха в частни собственици на същата тази собственост. Новият идеологически модел създаде новите понятия и ни натрапи приемането на новото положение в обществото.
Днес на почит е предприемачеството. Политиците и капиталистите в продължение на 25 години ни убеждават в новата идеология, според която обществото е разделено на предприемчиви и непредприемчиви хора. На работодатели, собственици и бизнесмени, от една страна, и работници и безработни, от друга. Те ни обясняват това положение с личните качества, които са в изобилие у предприемачите, но липсват у работниците. По този начин легитимират съсредоточаването на огромни средства в частни ръце и ведно с това внушават на работниците, че сами са си виновни за подчиненото положение и ниските заплати.
Но кои са тези качества, които правят предприемача това, което е? Те присъстват във всеки учебник, във всеки наръчник и всяка лекция по предприемачество и ние всички ги знаем - алчност, пробивност, безскрупулност. Но това е само теорията. На практика тези необходими за предприемача качества достигат още по-големи низини. Навсякъде около нас виждаме примери на хора, които се издигат в обществената йерархия чрез антиобществени действия. По същество всеки голям собственик, олигарх или просто милионер е рецидивист. Най-големите предприемачи са бившите лидери на силовите групировки – сводници, наркобарони, доносници, убийци и други престъпници, които стъпвайки върху главите на останалите са се докопали до парче власт и море от пари. Това важи и за по-дребни предприемачи, както и за висшия мениджмънт, добрал се до позиция във фирмената йерархия чрез сервилност, доноси и предателства срещу колегите. Тук можем да споменем и всички управители и мениджъри, назначени не заради личните си качества, а благодарение на роднинските си връзки със собствениците.
Да, ние работниците не се вписваме в тази пъстра палитра, забъркана от пари, власт и човешка мръсотия. В това разложено общество, в което алчността и безскрупулността са издигнати на пиедестал, ние се водим от своя личен морал. Дори много от нас да не го осъзнават, да вадиш хляба си със собствени сили е въпрос на избор. Ние, съзнателно или не, сме направили този избор на базата на нашите ценности, които са в пълна противоположност с тези на капитала и олигархията. Ние работниците сме носители на този морал, който не ни позволява да се възползваме от останалите, не ни позволява да печелим на гърба на по-слабите и който ни носи удовлетворение от постигнатото със собствени сили.
Ние имаме доблестта да живеем честно в един свят на алчност и корупция. Сега е време да проявим смелост и да се борим за правата си. За по-добър живот!
Тези, които ще подобрят нашите условия на труд и ще повишат заплатите ни, няма да са правителствата или работодателите. Това ще го свършим сами, както сме го правели винаги в историята. Въпреки жълтите скандали и разправии между политическите партии, те са обединени в стремежа си да ни управляват. Ние виждаме как политиците хамелеонстват, сменят вижданията си, сменят парламентарните си групи и покровителите си всеки път, когато това е в техен интерес. Нещо повече. Нашите работодатели също са обединени. Българската икономика представлява мрежа от картелни споразумения. Гласни и негласни, официални и тайни. Всички големи работодатели действат заедно срещу работниците. Знаем за съюза на индустриалния капитал, съюза на българските работодатели, масонските ложи и т.н. Обединявайки усилия, те лобират в парламента, купуват и продават политици, дори създават свои частни партии, които обслужват интересите им.
В същото време те работят за разединението на работниците. Знаем, че в повечето частни предприятия синдикалната дейност е забранена от собствениците, а държавата мълчи пред това явно нарушение на закона. Освен това работодателите са в съюз с казионните синдикати, които играят ролята на посредник и служат за узаконяване действията на работодатели и правителство. Така наречената „тристранка“ е просто инструмент за легализация на подчиняването и ограбването на работниците.
Поставени в тази враждебна среда, ние работниците сме длъжни да се обединим, за да защитим правата си. Ние трябва да осъзнаем класовия си интерес и да заработим заедно за неговото осъществяване. Затова призоваваме всички работници, всички специалисти от различни сфери, както и наемните работници в сферата на услугите – синдикализирайте се! Влезте в Автономния Работнически Синдикат или създайте собствена независима синдикална организация. Ние ще ви подкрепим. Заедно можем да се опълчим на всеки работодател, понечил да злоупотреби с нас. Заедно можем да спрем престъпната приватизация и унищожаването на българската икономика. Заедно ние ще променим това общество, изградено върху нашия честен труд, но служещо в полза на най-алчната и продажна част от него. Няма да се примирим с господстващото положение на деградирали типове, наричащи се политици и бизнесмени. Въоръжени с нов морал и желязна воля, ние ще разклатим устоите на това гнило общество и ще поставим България на световната карта в борбата за по-справедливо бъдеще!
Обединени, ние ще поставим на колене работодателите, политиците и мафията и ще извоюваме това, което ни се полага по право!
1 май не е празник за скара-бира, а ден-символ, в който си спомняме миналото, стъпваме твърдо в настоящето, за да завоюваме бъдещето…
