Стефан, 14 г.:
- Мамо, не виждаш ли, че нямат резултат действията ви - почти никой не ви обръща внимание, не ви помага, само гледат, коментират и нищо... Защо не спрете да се занимавате - оставете кораба да потъне?
- Защото хубавите неща стават бавно, а най-хубавите - най-бавно, маме. Постепенно ставаме повече, само търпение и упоритост трябват и ще се получат нещата.
А и ако спра, няма да се уважавам...