ЛОВ НА КОНТРОЛЬОРИ

Избягаха през задната врата и се пъхнаха в спрелия отзад празен автобус.
Хукнахме след тях.

Точно преди шофьорът на втория автобус да затвори вратата, скочих на последното стъпало. Бях почти изцяло извън автобуса. Едрите контрольори заповядаха на шофьора да затвори вратата. Извиках му:
- Само да си посмял!

Натисках ги с тялото си колкото мога, за да не ме избутат навън. Беше ми паднало пердето.

Разколебани от моите уверения, че лошо им се пише, ако нещо ми направят, те се източиха набързо към втората врата и изскочиха навън. Аз - след тях. Опитаха да накарат шофьора да я затвори, но той не посмя, чувайки предупрежденията ми (не ме знае коя съм, с какви „връзки“ съм). :)

Пичовете - смели мъже - се втурнаха през това време отново към първата врата, която вече не успях да сваря отворена... А и Vihren и Иванъ ме убедиха да спра преследването

Това е продължението на видеото, което гледате.

***

Изводът, дорогие друзя: контролите перфектно знаят, че са страшно в кереча с тая дейност, която извършват. Гузни са и бягат, когато усетят, че си знаещ, уверен и не отстъпваш.
И най-вече, когато си въоръжен с камера.

Въоръжавайте се и снимайте на поразия!