Онзи ден осъзнах ясно защо никога не съм се чувствала истински добре на „светско парти“, а последните години съвсем не ми и хрумва да участвам в такова.
Представих си да паднеш от високите токчета или някой да те бутне и да се олееш с напитка или да се омажеш с храна, какво забавление осигуряваш на околните лъскави дами и господа и само ако незнайно как в партито се е озовал Човек, само тогава може ръка да се протегне към теб, за да ти помогне да се изправиш, избършеш, да избягаш от унижението.

В приятелска компания ще се смеем всички, пък някой ще стане и ще донесе парцалче да се избършеш, без колебание ще те подкрепи да се изправиш. В такава компания си себе си и никой не търси друго от теб...