Гледайки филм за кралица Елизабет Втора, убождащо силно осъзнах, че на тези, които държат да ни управляват, да властват над всички нас, зверски им е нужно да измислят нови и нови церемонии, порядки, етикети - само и само да ни стреснат, учудят, възхитят с блясък и разточителство (разхищение), да ни РАЗГРАНИЧАТ от себе си.

Кой нормален човек би се оставил да го командва някой като него самия? Трябва да си мислим, че са нещо някак по-различно, повече, от друг свят, недосегаеми...
Същите са и „нашите“ мутри и политбарони.
А ние им се връзваме и треперим пред разкоша, в който тънат. Кланяме им се страхливо и почтително, сякаш са свършили някаква голяма работа... Да, голяма са свършили, ама не за нас.