„Разните живеещи в каменния век племена смятат, че тотемът им - някакъв грубо обдялан боров дънер - притежава ред качества, за които горкият дънер хич не е и сънувал. Те вярват, че този отдавна мъртъв пън може да спира дъжда, да възкресява мъртвите и да доведе риба в реката. Молят се пред дънера, принасят му жертви, вярват му и го обичат. Пеят възхвални песни край огъня. Никога не се разочароват от пъна и като цяло го считат за безгрешен, а съмняващите се в тотема - за родоотстъпници и мизантропи.
Та точ-в точ същото вършат феновете на някой пехливанин или ритнитопковец. Те обдаряват избраната личност с качества, които той - не само, че много рядко притежава - а често е самата им противоположност. Но това е без значение - вярват му. Изслушват с упоение мнението му по важни въпроси като избор на самобръсначка или държавната политика в спорта, да речем. Принасят му жертви - тоест всякави премии и държавни почести. Превъзнасят го на плакати, постери, в песнопения и вестникарски колонки. Даряват му най-хубавите булки от племето. И така, неусетно, докато самите те се превръщат в пещерни люде, превръщат избраното от тях леке в самодоволен, нагъл и потенциално опасен тип.“
Взето от нета. С допълнението: „Пънът поне не може да сгреши“.
