Моята сестра...

Действието се развива в Германия, Билефелд. Сестра ми Рени и мъничката ми племенница Ангелина се прибират вкъщи и докато паркират, виждат на отсрещната страна на булеварда около 60-годишна жена, която трескаво се оглежда и аха да пресече, ама не пресича. Първият скок е пред автомобил. Докато сестра ми едновременно ѝ крещи да спре, да изчака, че ще дойде да я вземе, и в същото време наставлява дъщеричката си да не мърда от място, жената прави още два неуспешни опита да се хвърли пред слава богу бавно каращите коли във вече настъпващия час пик.
Сестра ми се добира до отсрещната страна на булеварда, хваща жената под ръка, пита я коя е, как е, откъде е. Жената се успокоява, подава папката, която през цялото време е стискала под мишница, и сестра ми разбира, че е болна. В болницата ги посрещат трима лекари, които обясняват на сестра ми, че жената е нелечимо болна, но не е луда.
Един от лекарите ѝ казва: „Знаете ли, Вие сте от много малкото хора, които са готови да помогнат на непознат по този начин“.

Иска ми се да вярвам, че ако в Германия това е вярно, то тук не е...