Валдорфската педагогика

"...В тази възраст не трябва да му се казва, а да му се показва, тъй като тогава то учи чрез пример и подражание, чрез действие, под формата на игра. Аритметичните действия и таблицата за умножение, например се учат не умозрително, а чрез ритмични движения. Буквите се учат не чрез свързване на чертички и ченгелчета, които за малките са непонятни абстрактни знаци, а като се разказват приказки, в които се срещат много думи с дадената буква. След това се рисуват сцени от приказката и буквата „се разсъблича”, т.е. разкрива постепенно от образа. Така детето се свързва цялостно, по един интересен и жив начин, а не абстрактно-механично с това, което учи. В Щайнеровата педагогиката изкуството не присъства като някакъв отделен самоцелен предмет, а е част от цялостното обучение и присъства във всички предмети. Така през цялото време се възпитават и чувствата, които в традиционната педагогика обикновено се игнорират. Причинно-следственото абстрактно мислене започва да се развива след 5-ти клас, когато в детето вече са налице силите, необходими за това. И това мислене също се извежда и възпитава чрез действия, опитности и преживявания, а не абстрактно-механично. Така винаги – с един или друг акцент – в процеса на обучение се включва целият човек...." -