Камбаната на църквата в Попинци бие, сирени вият, народ се стича - с каруци, с мотори, пеша - нагоре към хълма.
38 дни остават попинчани на върха и не мърдат.
Горе, а после и надолу канадска фирма иска да разчекне земята и да вади мед (и злато, и още поне 40 метала, но без да ги обявява).
Хората на Попинци не дават. И фирмата си отива. Това е 2006 г.
Оттогава тишина - до днес.
Днес Асарел Медет атакува храбрите възрожденци, но познайте?! Вижте снимките и ще разберете дали ще се дадат попинчани. :)
Проблемът е, че медиите сякаш спускат було върху действията на хората.
Близо 400 от общо 1400 пълнолетни излязоха на първи май срещу концесията, което е рекорден процент активни хора. За 1 ден и половина попинчани събраха помежду си 955 подписа от 1400!
Ако тези хора не заслужават нашата безусловна подкрепа, не знам къде ще намерим по-достойни! <3
П.П. Плаках, докато местна млада жена ми разказа спомена си от „военната ситуация“ през 2006 г., плача и докато пиша това...
Утре сме там с колкото може повече от децата ни - нека усетят и белким попият чистокръвен възрожденски дух и почувстват истински важните неща, за които си струва да живеят и защитават.
