П.П. И хомо сапиенс не остава назад - яко забавление пада по саденето на дръвчета, оправянето на капковото, прокарването на ток, вода, канал, благоустрояването и поддържането на градинките с безценни чисти зеленчуци...
Някои разправят, че животът на село не е лек. Прави са - не е за всеки такова разнообразие от интересни предизвикателства, справянето с които те изпълва с щастие и завършеност.
Къде в апартамента ще се самонаучиш и ще издялкаш красива дворна мивка от ритловици, съхнали 1 година под навеса, който ти и приятел сте сковали за 2 дни, а децата са помагали при полагането на керемидите отгоре му?
Как правиш в апартамента красива трапезна маса 2000х1000, която и мъж не може да разклати - толкова здраво си я сковал?
Как косиш избуялата пролетна трева в апартамента си?
Как биеш сонда за вода и подскачаш от радост, когато тя бликне?
Как правиш езерце?
Как засаждаш 60 плодни фиданки, окопаваш ги, пренасяш калинки от една на друга, за да пиршествуват с въшките, изграждаш с внимателно изчисление капковото им напояване?
Как дишаш кристалния планински въздух, пиеш най-чистата вода и ядеш най-пълноценните марули, домати, праскови и череши, недокоснати от отрова, защото ти така си ги гледал, в апартамента?
Как да искам да се върна в София, като имам това?
Това тук е у дома. В София се ходи „по голяма нужда“, както казват приятели от Живо Село Living Village
