Разхвърлян двор. Кучета щъкат, котета се сервират в кучешки купи. А Юна е хванала шлайфа и доработва боров свещник.
Наскоро се върна от Китайската народна република. Доусъвършенства езика.
Юна умело се провира в пещерни цепнатини, катери високи здания, не мрънка на студено. Обича да рисува. Да фотографира.
Чете художествена, научна, документална литература. Пита, търси. Говорим си за САЩ, за Русия, за траките, за гените, за Втората и Първата световна война, за Средновековието, за пропагандата, за политиците, властта и семейните отношения.
Юна разсажда домати почти професионално, бере спанак от миниатюрната ни градинка, мие, реже и поднася салата, защото е убедена, че така е най-добре за семейното здраве. Бере билки, подквасва млякото, готви, помага.
Жали животните, не яде месо.
Носи от гората чинари и ги засажда в двора.
Под сянката на един от тях може би след време ще седне млада жена, ще въздъхне, ще погали косицата на малкото си момченце и ще изрече: "Баба Юна е садила този платан, зайчето ми, мислила е за нас. Без да ни познава..."
