„Не е луд, който яде баницата, а тоя, дето му я дава.“
Чудна народна мъдрост. Има едно „обаче“.
1. Представи си, че са те окрали (вероятно не е трудно). И в съда ти казват: ами не си си залостил добре вратата, така че... ти си си виновен.
2. Изнасилват дъщеря ти или сестра ти. В съда казват: не е била съвсем прилично облечена, провокирала е човека, така че... оправяйте се.
3. Доверчив човек си, вярваш на хубавите обещания, гласуваш. Смазват те предателство* след предателство и ти пак гласуваш, защото все нови и нови излизат с все хубави и правдоподобни обещания. Чувстваш се ограбен, изнасилен... Почти чуваш съдия да ти казва: така си си избрал, оправяй се.
Как ти се струва? На кого върши работа тая максима?
Впечатлява ме упоритостта, с която хората препредават манипулации с по-голяма охота, отколкото умното, полезното, което е сътворило местното човечество, обитаващо земите ни по-дълго, отколкото всеки историк, антрополог и даже палеонтолог може да докаже. ;)
