22 юни - началото на най-кървавата и решаваща част от Втората световна война. Нападението над Съветския съюз.

Малко факти:

1. Брестката крепост (в днешна Беларус), ударена в ранните часове на днешния ден, е трябвало да бъде превзета по план до 12 часа по обяд на същия ден. Защитниците на крепостта я удържат цели 32 дни. По времето на окончателното ѝ падане немски части вече са навлезли 700 км навътре в територията на СССР.

2. Повече от половината сили (хора, оръжия, провизии) на Третия райх и неговите европейски съюзници са хвърлени срещу една държава - СССР; остатъкът е разпределен на всички други фронтове (на 3 континента).

3. Всички европейски държави до една, с изключение на Великобритания, участват с хора, оръжие и провизии на страната на Нацистка Германия срещу Съветския съюз. (Великобритания участва с подпомагане издигането на Хитлер на власт.)

4. Четирима от всеки 5 немски войници, убити във ВСВ, са загинали на територията на Съветския съюз.

5. В битката за Сталинград руската страна дава повече жертви (военни и цивилни), отколкото САЩ и Великобритания, взети заедно, за целия период на войната.

6. Източният фронт (военните действия на територията на СССР) е най-големият военен театър в историята. На него воюват и загиват повече хора, отколкото на всички други фронтове на Втората световна война, взети заедно.

7. Жертвите и от двете страни са толкова много, че преброяването им варира с няколко милиона според различните източници.

8. Няколко пъти СССР призовава САЩ и Великобритания да разкрият втори фронт срещу нацистите. Властите на двете държави бавят и отлагат този акт и допринасят за умножаването на загиналите от руска, а и от немска страна.

9. Двамата съюзници на СССР - Великобритания и САЩ - се включват активно във военните действия (десантът в Нормандия) едва година след двете ключови победи на Червената армия - в Сталинград и при Курската дъга (около 3 500 000 загинали), когато става ясно, че ходът на войната е трайно обърнат в полза на съюзниците.

„Историята си е история - тя е в миналото и няма нужда да се занимаваме особено с нея. Важно е бъдещето.“
Звучи добре.
Само дето има заложен капан в това внушение.

Представете си човек, който е загубил паметта си. Не помни кои са приятелите му и кои - неприятелите. Всички изглеждат еднакво ласкави и дружелюбни, но не всички му мислят доброто. Как да разбере на кого може да се довери и кой ще го използва и захвърли? Трябва да почне отначало - с проба-грешка.
А сега си представете, че същият човек отново губи паметта си и започва отначало. И пак, и пак.

Съветват ни: забравете.
Само пропускат да споменат за последствията...