Искам да споделя нещо без картинка.

Допреди 2 години считах, че е критично важно да почнем масово да се интересуваме от действията на правителството и да се превърнем в ефективен негов коректив. Вярвах, че по естествен път, макар и бавно, това ще докара свестни хора на власт, защото многото хора - последователни и мислещи - правят преломи.
(Мечтата ми за народовластие/самоуправление бе вплетена като рефрен във всичко, което правех.)

Още по-рано пък считах, че е много важно да се гласува, влагах време и сили да убеждавам околните.

А по-преди светът почти се изчерпваше с работата ми в телевизията, светски партита, привлекателен външен вид.

Почти нищо от горните не остана сега.

Сега са важни децата: да им предам колкото може повече от опита и убежденията си. Да ги оставя на „средата“ колкото може по-малко, че са ми скъпи.

Важно е селото: да се прелеем семейно в него, овеществявайки изконните, но смътни представи за прекрасен, чист, полезен и съзидателен живот, които инстинктивно всяко човешко същество има. Напредваме бавно.

Нищо от предишните „важни“ не остана почти.
Остана примерът, който давам, грамотността, информираността (но не чрез масовите медии) и изследването и помненето на историята, за да не повтаряме грешки.

На какъв етап сте вие?