Бях репортер в БНТ от 99-та до 2004-та, с прекъсване по майчинство и година работа в ББТ. Отразявах приватизацията (продажбата на държавните предприятия на частни лица) в определени нейни части: фармацевтични, транспортни, химически предприятия, както и програма САПАРД (земеделието). Общувах ежедневно с пиарите на Агенцията за приватизация, ресорните министерства и други държавни и общински ведомства. Тогава нямаше БТВ, нито Нова.

Бях на 22-27 години. Видях времето на костов и на царя.
Видях как шефът ми, ръководител на икономическата редакция на единствената значима телевизия в България, се влачеше (безпристрастно) с изплезен език след външния, тогава, министър Надежда Михайлова; видях как зачеркваха мои и чужди репортажи, не защото не бяха добре написани, а защото извикваха въпроси относно полезността на приватизацията и други действия на правителството.

Репортажите трябваше да са безспорни. Приватизацията бе благо за родината, точка (не бе точно родина, но това е друг въпрос).

Може да ме разпнете, ама не разбирах в какво участвам.
Преди години разбрах. И ми стана зле.

И да, ако не съм била аз на това място, друг е щял да го заеме. Но „ако“ няма значение. Можело е да се интересувам повече и да откажа да участвам, най-малкото.
Направих го 2004-та, когато окончателно разбрах, че в телевизионната среда на свръхамбиция и съпътстващата я безскрупулност не искам да вирея повече.

Какъв е изводът: опиянен от ситуацията и мечтите си, можеш лесно да забравиш същината. Приемаш, каквото ти се сервира, ако е в добра опаковка, и пренебрегваш предаденото от родителите и доскорошната среда, както и вътрешния си глас.

...

Интересувай се задълбочено. Нека не ти стига красивото говорене на някой готин. Нека не ти стигат обещанията му.
Търси.
Търси упорито, дълбоко. Рови докато стигнеш до сравнително ясна картина за този, който ти говори харно.
Като го видиш какъв е, тогава, информирано, можеш вече да прецениш дали да му повярваш и да изпълниш действията, към които те призовава. (Как се познава човек дали е читав - в следващия епизод.)

А най-добре не чакай да те призовават. Намери си какво по твоя воля и вкус да направиш. И гледай да не те погне после цяло село да ти търси сметка какво си натворил, а по-скоро да ти каже: благодарим ти, полезен си, искаме те!