Месец по-рано купих бански (над 80 лв.) от реномирана марка с надеждата да е здрав. След 10-ина обличания взе да се разшива долнището.
Първата ми мисъл бе да го дам на шивачка.
Втората: защо на шивачка, дала съм толкова пари, трябва да опитам да направя рекламация.
Нямах особена надежда, че ще сполуча (касова бележка не пазех).
Но пък имах увереност, че не е редно така да се къса скъп бански (скъп, от гледна точка на масата български народ).
В магазина:
Продавачката веднага си спомни коя съм и любезно ми поиска касова бележка. Казах ѝ, че не ми е и хрумвало да пазя касовата бележка, нали купувам хубаво, качествено изделие срещу съответната цена - изобщо не съм очаквала да се разпори на третата седмица.
Тя се притесни, а аз спокойно ѝ обясних, че останалите неща, които купихме тогава, са здрави и нямам забележки към тях, и че първата ми мисъл е била да го нося на шивачка тоя злополучен бански, но съм решила, че по-редно е фирмата да подмени некачественото изделие.
Тя набра „шефа в София“, който ведро потвърди: нека клиентката даде касова бележка и няма проблем, веднага даваме нов бански. Жената му обясни, че нямам бележка, и той, без да губи и атом любезност, веднага отвърна: в такъв случа няма какво да направим.
Аз изсуфлирах отстрани рефрена си - как съм разчитала на качество и изобщо не съм и помислила да пазя бележки...
Накрая той се умори и кандиса. Подменяме банския с нов.
Жената затвори и веднага се оплака: на шефа му е лесно, аз ще трябва да платя рекламирания бански, ако не го приемат в Унгария...
Попитах я защо в такъв случай изобщо му звъни да го пита, след като така или иначе тя носи материалната отговорност.
„Защото е шеф...“, отвърна тя.
Казах ѝ, че ако и новият бански се разшие, пак ще го върна и пак няма да нося касова бележка. :)
Тя взе да кърши ръце как никой не се бил оплаквал от тия бански, само аз. Викам ѝ: „Нормално, повечето хора не смеят. Предпочитат да го занесат на шивачка или сами да си го закърпят, тихо и покорно, само и само да избегнат разправии“.
Тя: „Да, Вие сте в правото си, разбира се, само касова бележка да бяхте донесли...“
Пожелах ѝ пред унгарската фирма да опита да отстои и тя правата си. Разделихме се с добро. (Накрая стана ясно, че е малко вероятно жената да покрие стойността.)
Извод: не е разправия да си потърсиш правата - правилното действие е.
Колкото повече от нас почнат да си търсят правата навреме, спокойно и без страх,толкова по-лесно ще стане за всички ни да си ги намираме без разправии. ;)
