"Положително никога не бе имало такъв крехък порцелан, както този, от който бяха направени коуктаунските фабриканти. Колкото леко и да ги пипаше човек, те се разпадаха на парчета тъй лесно(...) Те се разоряваха, когато ги задължаваха да изпращат работещите деца на училище; разоряваха се, когато им назначаваха инспектори да правят проверки на фабриките им; разоряваха се, когато тези инспектори слагаха под съмнение доколко оправдано е да осакатяват хората с машините си; те съвсем загиваха, когато им се намекнеше, че може би не е необходимо да димят чак толкова много.(...)

Щом някой коуктаунец (фабрикант, богаташ - моя бел.) се почувствуваше онеправдан, което ще рече — щом не го оставяха да прави каквото си ще и се повдигаше въпрос да го държат отговорен за последиците от някоя негова постъпка, — той непременно излизаше със страшната закана, че „по-скоро ще захвърли цялото си имущество в океана“. При няколко случая това бе докарвало министъра на вътрешните работи на косъм от смъртта от уплаха.
Обаче в края на краищата коуктаунците бяха така родолюбиви, че никога още не бяха захвърлили имуществото си в океана, а наопаки, показваха се толкова добри да полагат за него извънредни грижи. И ето, то си стоеше там в омарата, растеше и се множеше."

"Тежки времена"
1854 г.
Чарлз Дикенс

П.П. Открийте приликите с днес - 166 години по-късно. ;)

П.П.1. Трудовете на сериозните писатели могат успешно да служат за обща историческа справка.
Лесни и приятни са такива исторически справки. По-важното е, че могат да спестят много кахъри в съвремието - като знаем какви номера са ни прилагали преди, да ги съзираме и сега и да не се връзваме, най-малкото.