Когато медицинските работници излязат да търсят частица справедливост, учителите, полицаите, пенсионерите, миньорите, таксиджиите не излизат с тях - не като представители на професиите си, а просто като хора, съчувстващи и сами страдащи и мачкани.
Когато учителите излязат, медицинските работници, полицаите и пенсионерите са странични наблюдатели. Както и миньорите, таксиджиите, шивачките...
Същото е с плахите опити за надигане на глава на полицаите, пенсионерите, миньорите, шивачките. Остават самотни, лесни за пречупване.
Всички, които не сме във властта, не сме крадци и главорези, потомствени или новобогаташи, нито клатачи на крака в барове и кафенета, сме работещи.
Запомнете го.
Ние сме тези, които носят онези на яките си гърбини. Ние можем без тях. Те без нас - не!
И когато излязат полицаите, не се вслушвайте в злите гласове, които ви насъскват срещу тях, а излезте и ги подкрепете.
Когато миньорите надигнат прашна глава от черните дълбини, излезте и им помогнете с присъствие поне.
Когато учителите възроптаят, заглушете всички паразитни шумове и си спомнете, че те са работещи - също като вас.
Каквото и да ви нашепват срещу тази или онази професия, никога не забравяйте, че на „онези“ им е по-добре, когато не се подкрепяме, разбираемо е да ни насъскват едни срещу други.
Разделени ни управляват с лекота.
Солидарността между нас, взаимопомощта сред работещите хора е техният най-голям, запомнете - най-голям кошмар.
Следващия път, когато гледате осакатени и манипулативни репортажи за тези или онези работници на протест, поколебайте се, помислете, сетете се кой всъщност е врагът и спрете да се колебаете начаса - излезте и ги подкрепете.
Пък да видим кой кого накрая...
Струва си да опитаме поне. Кой знае, може и нещо по-голямо да излезе в процеса на опитване. ;)
