Забележителните експерименти на група психопати, които удариха и по България
През 1975г. по покана на една от големите чилийски банки носителят на Нобелова награда за икономика Милтън Фридман отива в Сантяго, столицата на Чили. В лекции и в интервюта той обяснява своята неолиберална доктрина за излизане от кризата, която се изразява в масова приватизация на държавните предприятия, премахване на държавните регулации (свободна търговия) и драстично орязване на държавните разходи.
В Чили Фридман призовава за “шокова терапия” – термин, който никога дотогава не е употребяван публично в контекста на икономическата криза.
На срещата с Пиночет Милтън Фридман е твърдял, че шоковата терапия е “единственото лекарство” и че няма друго дългосрочно решение. Пиночет приема съветите на Фридман за драстично повсеместно орязване на държавните разходи (през 1975 г. те са намалени наведнъж с 25%, а през 1980 г. стигат до 50% орязване). Наведнъж биват приватизирани 500 държавни предприятия, предприемат се мерки, водещи до напълно свободна търговия.
За 17-те години управление на Пиночет се налага на няколко пъти да променя икономическата си политика. След шоковата терапия и придържайки се стриктно към Чикагската доктрина, през 1982 г. чилийската икономика се срива напълно – дългът нараства експлозивно, отново се стига до хиперинфлация, а безработицата стига 30%.
Всичко това принуждава Пиночет да направи радикална корекция на поетия курс, като национализира голяма част от финансовите къщи (освободени дотогава от всякакъв контрол), които са изкупували активите на държавата с пари от кредити, генерирайки дълг в размер на 14 млрд долара.
Онова, което спасява Чили от пълен икономически колапс в началото на 80-те години, е фактът, че Пиночет не приватизира държавната медодобивна компания “Коделко”, национализирана от предшественика му Алиенде. В трудните години тя е донесла 85% от експортните приходи на Чили, с което е била надежден източник на доходи. Десет години след шоковата терапия и след поетия курс на Пиночет в Чили настъпва период на стабилен растеж, което дава основание да се говори за “чилийското икономическо чудо”.
Цената, която плащат огромни слоеве на населението е, че до 1988 г., когато икономиката се стабилизира и разраства, 45% от населението попада под прага на бедността. В същото време доходите на най-богатите 10% от чилийците се увеличават с 83%. Дори през 2007 г. неравенството в чилийското общество остава сред най-драстичните в света. (Клайн, Н. Шоковата доктрина – възходът на капитализма на бедствията София, Изток-Запад, 2011, с. 113)
След Чили, Чикагската икономическа доктрина на Фридмън завладява територии по цял свят: Аржентина, Боливия, Уругвай, Бразилия, Русия. Цената на прехода към свободен пазар в тези страни е много болезнена за големи слоеве от трудоспособното население, което е доведено до прага на бедността и оцеляването, докато малък брой от хора са невероятно проспериращи и стават изключително богати.
В Чили, Бразилия, Уругвай, Аржентина преходът от държавно регулирана икономика към икономика на свободния пазар по Чикагската доктрина се осъществява от военни хунти, дошли на власт чрез военни преврати. В Боливия (а в някаква степен и в Русия) преходът от държавно регулирана икономика към икономика на свободния пазар по Чикагската икономическа доктрина се осъщестява от президент, избран с демократични избори, който осъществява шоково икономическа терапия чрез авторитарен режим на управление – в Боливия от президента Виктор Пас Есторандо, а в Русия – от президента Борис Елцин.
Поуки за шоковата терапия
Приложението на неолибералната доктрина на Фридмън в горепосочените страни показва, че:
Тя може да бъде реализирана само частично в условията на демокрация, а истинската й същност може да се осъществи само при авторитарен режим.
За да може да се приложи без ограничения, е необходимо или цялостното елиминиране на демократичните практики на управление, или временното им прекратяване.
За мен изводът е: докато има правителства, достатъчно отдалечени и отчуждени от народа и представляващи по тази причина лесна плячка за интересите на големия капитал, зловещите експерименти на наш гръб ще продължават.
