Понеже съм обградена с критично мислещи люде, лесно ми е - живея си в розов балон, където хората са такива, каквито ми харесва да бъдат.
Обаче се случва да попадна на другия свят - там цари постоянна тревога, непрекъснато обменят „новини“ за „вируса“, „жертвите“, „ваксината“... чакат я с трепет.

В такива моменти почва да ме гложди: какво ще правим, когато ни изправят едни срещу други - нестрахуващите се и страхуващите се?

И се сещам за село, където имаме собствен водоизточник, собствена храна (ех, синьо сирене и сьомга нямаме), наоколо - дъбова гора, пълна с храна също, пещери, АК (още нямаме, ама това може да се поправи)...
И отново си спомням за грамадата трезвомислещи хора и ме изпълва решимост - ще се справим.
Само да се посъберем, да се сближим, да се разберем как да си разпределим работата... А работа има гигантска за свършване - в такова време живеем. Можем да оставим добър отпечатък. ;)

Честито Съединение, братя и сестри!