2013 г. късно вечерта след първата и най-голяма среща на дейни люде да се разбираме как можем да спрем безконтролната разпродажба на българската земя на най-ниските цени в Европа без никаква защита за териториалната цялост на България.
Бяхме крайно надъхани, крайно родолюбиви, крайно незнаещи срещу какво се изправяме. Не знаехме колко лесно хорското мнение бива обърнато от телевизора с няколко само тънки фрази, които разколебават, размиват и запращат в купчината „не ми е ясна тая работа“ цялата работа. Народният проблем - щрак! и става каша от неясни, объркващи фрази.
Няма проблем, точка.
Едни там си протестират, щото са без работа или вероятно нещо не са разбрали (мислят милостивите).
Де да беше така.
Проблема щеше да го усети народ, който е единен.
Нас ни бяха разединили и сега не е различно.
