Радикализирам се напоследък.
Като ми изтърсят: „Не е луд който яде баницата, а тоя, дето му я дава“, първо питам дали ядящият е виновен и като чуя „виновен си е тоя, дето дава“... какво да ви кажа, за падане без парашут сте чували - е, те така ми се срива и твърдящият тая омерзителна тъпотия.

Защо тъпотия?
Защото е измислена за не особено задълбочени умове - факт, повтаря я маса народ.

Я да видим: лудият, който доброволно дава баницата, очевидно е доверчив, наивен, лесно манипулируем.
Ядящият баницата знае тия неща и въпреки това се възполза. Какво е това - да се възползваш съзнателно от доверието на наивния и да го прецакаш? Аз му викам престъпление. И да, не е луд - престъпник е тоя, дето яде баницата от ръцете на доверчивите.