Карам си из Сандански и като ясни мълнии мисли прорязват ума ми: помощта, която получаваме, дребните жестове - чувстваме се добре от тях; гадните постъпчици ни обиждат, отчуждават; лесно и задълго се вторачваме в гадното, по-малко време се наслаждаваме на хубавото.
Дали лошото е наистина повече от доброто чисто количествено, или така ни се струва, защото му отделяме повече внимание?

Знам вече без капка колебание - необходимо е постепенно да се научим да отдаваме по-голямо значение на доброто, което получаваме от другите; те ще се почувстват по-добре и като резултат общото добруване ще се вдигне на друго ниво - по-качествен живот ще заживеем.